Скъпа Берта, вече чета повече и бърша прах в къщата по-малко.Седя в двора и се наслаждавам на гледката и цветята без да се безпокоя  за непочистените плевели.Прекарвам по-голямата част от деня със семейството и приятелките ми и по-малко време в работа. Мисля си, че когато е възможно следва да живеем  като в низ от благоуханни моменти, не със съхранените отпечатъци от изнурителните мигове на нашата издръжливост. Опитвам се сега да отличавам първите и да ги съхранявам грижливо. Никога не пестя – използвам  семейния най-скъп порцелан и кристал за всеки специален повод, като оправяне на запушената мивка...или първият разцъфнал амарилис. Обличам за пазар най-скъпия си жакет. Не пестя най-хубавия си парфюм за специални чевствания и събирания, а си слагам винаги, когато отивам за дребна покупка до бакалията, за вестник, до банката. “Някой ден” или “в един прекрасен ден”, или “по-нататък” са загубили битката с моята лексика. Стойност имат нещата, които виждам, чувам и правя сега, в момента. Мисля си, че не съм сигурна какво другите биха правили и мислили, ако всички те приемеха утрешния ден като подарен им. Мисля, че щяха да извикат роднините и приятелите си. Щяха да извикат и някои стари приятели, на които да поискат прошка и да оправят някогашните дребнави и незначителни кавги и сръдни. Мисля си, че ще отидат заедно на вечеря в хубав китайски ресторант или някъде, където е любимата им кухня. Допускам, но никога не зная със сигурност. Има обаче, някои неща, които ме карат сега, да се ядосвам на себе си, ако знаех, че часовете ми на тази Земя всеки момент приключват. Да, именно, ядосана-защото не съм успяла да напиша и изпратя някои писма, които имах намерение да напиша в изминалите дни. Съжаление и яд, че не съм казвала на родителите и съпруга ми достатъчно пъти, колко много и истински ги обичам. Опитвам се твърдо, да не отхвърлям  и пестя всичко онова, което ми донася ведрост, смях и светлост в живота. И всяка сутрин, когато отворя очи, си казвам, че тя е много, много специална! 
Защото животът може би не е бляскавото парти, за което мечтаем и се надяваме, но можем  винаги да танцуваме!
 

 

 

 

Казвам ДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Поздравления!

Но е жалко да започнеш да мислиш така, чак когато усещаш че живота ти може би свършва... че може би ти остават малко дни на тази земя... Тогава всичко се променя, става различно. Винаги! Жал ми е, че сме така устроени, но наистина човек е устроен така- не може достатъчно да оценява нещата, освен под заплахата от загуба......

че колко познати и близки имаш, които въобще мислят така, па макар и на 80.

Говорех как е по принцип.

даже и по принцип

Решил си да се заяждаш с мен, така ли, Анонимний?

Май се замисляме за всичко,когато го загубим.Или усещаме,че го губим...време,любов,приятел,здраве...

Ако всеки си даде сметка за това, независимо от възрастта, на която е, мисля, че светът ще стане едно по-добро място! :-)
Казано с думи прости, но мъдро!
Благодаря!

Много мъдрост има в този текст!
Благодаря, че го публикува!:)

Абе чудна работа! Млада жена, а какви ги говори! Извън шегата - духът може да те накара да изживееш щастливо и пълноценно старините си. Особено ако си живял свободно през целия си живот. Което в крайна сметка е и най-прекрасното нещо!

Златна възраст! Може да е такава, ако имаш желание, стимул, дух да си изживееш спокойно старините! Гледам по летищата бизнесмени по на 70 години, прехвърлят се от самолет на самолет, дейни със здрав вид...едва ли мислят за пенсии и как децата или държавата ще ги гледа...

Възхищавам се от хората на напреднала възраст , които имат здрав дух.Излъчванеето , което имат няма нищо общо с тяхното физическо състояние.Те са млади по дух.Имат такъв заряд за живот , че често самите те са източник на подкрепа за по - младите.
Възхищавам се на такива личности.Поздрав!

това писмо? чудесно е.

и добре написано