Прочетен: 2455 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2007 10:55
Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговорът се опитва да намери професорът по неврология от ун. в Шефийлд Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетският лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на друго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.Студентът е бил с много добър успех, коефициент на интелигентност 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък...Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб. Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.Този случай не е толкова рядко срещан. През 1970 гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практически няма мозък.Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личности. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса-едната е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част.
Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разумът?Единственият биолог, д-р Шелдрейк,който предлага качествено нов подход към този въпрос отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.
/по чуждата преса и в 3 или повече, не помня, български с./, с което само подчертавам, че материалът не е авторски!
В тютюна откриха вещество, подобряващо п...
Учени изпробваха способ за запис на знан...
http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=75
29.03.2007 08:38