Дъждът въздъхна...
Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облака...

-------

Мухите следват светлината
Ние не.
Ние четем Гьоте
и мислим за смъртта.

--------

Легнало стихотворение
Легнал най-добре се гледа небето,
легнал най-добре се слуша музика,
легнал най-добре се люби,
легнал най-добре се мечтае,
легнали майките ни раждат,
легнали лежим в гроба.

------------

Приятелствата са
оризова хартия
дори и
да не дишаш
се разкъсват. 

----------

А може би земята
е топка сладолед
разнежена от слънцето
в стомаха на
вселената. 

-------

Аз сядам тази сутрин до прозореца си,

гдето светът подобно минувач спира за миг,

кимва и продължава. 

-------

пита залязващото слънце.
Аз ще направя каквото мога, господарю,-

казва глиненият светилник.

----

Които имат всичко освен тебе, Господи,

се смеят на онези,

дето нямат нищо освен Теб.

-----

Плачът е нещо незначително-
въздишката е нещо дребно.
Но от товара им натрупан,
човек умира постепенно.

E.Д.
--------

златна е есента,

преди тази жълта дюля.

З.

-----

Охолството се превръща в бедност,
поради своето удобство (?!)...
Щастлив е, който успее
да намери
охолство в бедността! 

------

Култивирай дух на радост,
ми каза
най-тъжният
човек.

-----

Прекрасно е да се види
през дупката в хартиения прозорец
Вселената.

---------

Ако една костенурка си изгуби черупката,

тогава гола ли е или бездомна.... 

-----