Студено е. Добре гледан пишман-софиянец със значка на ревера "Расте, но не старее" се храни с апетит на съседна маса в столичен ресторант, преметнал вратовръзка от пясъчна коприна през едното рамо. Ами, тъй де, няма да я лекьосва всеки път.

Заели сме по-голямата маса с нашата компания /настроението поддържа Мимето, която споделя за свое поредно запознанство -този път в Лондон с “изискан денди”/. Поводи за събирания си имаме. Но не за тях ми се ще да споделя.

Седи срещу мен този един. Доволен е. И много шумен. Джиесемът му току звъни на пожар и из иначе спокойната обедна атмосфера се разнася отривисто истерична буги-буги-мелодия, на която той реагира с гръмко "альооо" и категорични заповеди  с неприятен боботещ мек акцент, хммм,  никакви възражения не търпи той... секне се в колосаната салфетка, която е втъкнал между третото и четвърто копче на ризата си... поръчва високо още “леп нема ли у тая, България, бе”, смее се самодоволно на хумора си, разкарва за щяло и нещяло сервитьора “да не излезем с теб, селски, бе, бачо?!, сервитьорът не отговаря и веднага следва коментарът на чичото– “май си си турил оная работа в ухото и не чуеш”... след всяка порция люти чушки, явно усладили му се, хвали изпълнителния сервитьор- “да не си ги пекъл на оная си работа, бе, че като те гле"ам т"къв напръщял, снежинка да падне връз оная ти и ще се чуе цвъррррр-изпарила се”...пак  самодоволен смях.

В ресторанта влиза красива млада жена. Насочват я към дискретна маса в ъгъла, на която пише “резерве”. Тя е леко смутена. Явно не е очаквала да дойде на обяда първа. Още не седнала, нашият съсед по маса, се провиква гръмогласно на сервитьора: “Едно двойно от мен на таа, засуканата! То е обед ба, и иедна двойна гроздова никак нема да й е зле. Нали, бе, селски?”- търси съзиклятнически потвърждение от сервитьора. Младата жена е смутена. Не знае как да реагира. Чашата за дамата е сервирана послушно. Естествено тя не я докосва. Нашият съсед по маса следи реакцията. Личи у него раздразнение. Мазно и настойчиво я приканва, да седне при него и да изпият заедно раки"ката, че на неговата маса имало и мезе / сочи с дебел показалец поредната чинийка с люти чушлета, чесън и копър/, да си подложи, я! Обръща се и към нас съюзнически, намига на жената отново и изяснява на всички  "защо бил викнал двойна на онова младото”:

“Защо жените се оплакват вечно от студени крака ...Защото им са под нулата”, смее се още по-самодоволно и пак я приканва свойски “да гаврътне ракийката, тъй де, да не се срамува”.

         Мимето, богатата вдовица на средна възраст, за която съм разказвал в няколко мои постинги, /нали си обикаля света при нейни приятелки и близки/, веднага излиза с една подобна история в други географски ширини, но доста поучителна за такива наперени козели, като този тип с гадно самочувствие, “потурковец, който трудно реагира дори на електрошок и тройнопрепечена с много люти чушлета и чесън”, както веднага отбелязва тя:

Изискан господин помолил дискретно сервитьора да занесе бутилка френско вино Pйtrus на атрактивна дама, която се хранела сама на една от съседните маси в ексклузивен ресторант.

        Сервиторът поднесъл бутилката Pйtrus на дамата и с глава индикирал “виновника”: “ От джентълмена на онази маса е!”

         Дамата погледнала ледено към бутилката, разбира се, не и към господина и решила да му изпрати отговор с бележка. Сервитьорът търпеливо изчакал написването на бележчицата, за да я върне на господина:

  “ За да приема тази бутилка, Вие трябва да имате “Мерцедес” в гаража си, един милиона в банковата сметка и 7 инча в панталоните си.”

Господинът прочел бележката. И понеже бил джентълмен, върнал веднага отговор. Сгънал внимателно бележката, подал я на сервитьора и кимнал да я занесе на жената. В нея пишело:
    За Ваша информация, в гаража ми има Ферари Енцо, Бугати Вейрон, Кьонигсег CCX, Порше Карера ГТ.  В банковата ми сметка има над 100 милиона. Но. Дори и за такава шармантна дама като Вас, не бих скъсил 3 инча от него.
    Можете да върнете бутилката.”

 

хората у еуропата пишат и четат,което е +, но все пак досаждат, нали:)

и вица е стар. Айде стегни се следващия път!

драги, уви, е до гроб.
Ето какво казват други по въпроса за отегчението
Metallica: Boredom comes from a boring mind.

Eric Hoffer: When people are bored, it is primarily with their own selves that they are bored.
...и за да не скучаете и да не сте дълго отегчен, предлагам да си ги преведете сам.
Поздрави: З.

Какво се получава, когато на един простак се предоставят власт и пари, а може и само пари :) трагикомична ситуация като случая с "таа засуканата"

не показва това което явно си имал в предвид да покажеш?

Лично смятам че няма нищо общо между двете истории освен че някой се опитва да черпи друг.

НЕМА ЛЕП У ТВОЯ РАЗКАЗ и моля без цитати а вземи го изтрии тоя постинг поне да не се срамиш в избрани като оригинален или нещо си.

Ама не ще се прави на интересна???? На ти Всиле гъска тогава, друг път дават ли ти вземай, гонят ли те бегай:)))))

...понякога минават. Разбира се, с условие да са изиграни :))
Поздрави за поста. И не е българска простотия това, балканска е някаква...Не че от това ми става по-спокойно и приятно...

Нашенската простоия продължава и няма край- хареса ми и асоциацията. Само някой да не се припознае в чичата със значката, че ще следват обиди и закани.

Поставени в една и съща ситуация,различните хора реагират според възпитанието си.На мен твоят пост ми хареса, Зари.Поздрав :))))))))))))))))))))

По добре да го четеш, отколкото да присъстваш!

явно е било голяма забава с този съвременен Boy Ganio!

Смяхме се от сърце! През уикенда ще Ви изчета всички постинги! Пет поздравления от нас.

не мога да не се съглася с Андрейчо:
изтъркано и зле скалъпено.
Персонажа ти е неестествен и преувеличен. Това което не ти достига е въображение.
Пробвай се в области, в които не са творили писатели като Алеко.

Много забавно. :)
Обожавам люти чушлета :D

някакво продължение на бай Ганя май се явява :)

Поздравления!
За простотията няма давност! Тя винаги е актуална.
А, за тези, които не им харесва постинга ти, да не четат. Никой не им търси мнението.
:))

Ааа, тая Мимето май я познавам ;] Ба, че ми е селска :))

ми хареса, защото си е едно към едно от живота. А това е важното.
Поздрави!

бе приета в СУ и само след година се запозна с голям тузар и замина за Холандия. Сега е вдовица - весела, богата и хубава, макар и не съвсем млада, което въобще не й пречи на самочувствието. Четвърт от годината прекарва в София, останалата обикаля света. Ще я попитам дали ходи във Воняща локва и ако си кажете името, дали познава Вас или близките Ви там. Светът е малък, какво остава за Бг. И блогът тук.

и аз съм била свидетел на подобна случка. Чисто балкански маниер...!!!

Поздрави! :)

Чисто български маниер, бих казала.

Някаква млада хубавица се оженила за възрастен червен буржоа.
Всичко било наред - охолен живот, пари, подаръци, екскурзии по света ...

НО ... на лявото и рамо се появила синина. Не стига друго, но синината започнала застрашително да расте. Расте и това е ...

Мадамата редовно се успивала няколко часа след туза,
който рано рано тръгвал по бизнес дела

НО ... една сутрин ... Една сутрин я събужда силно лашкане.
Поглежда и ... какво вижда ...

Старчето я боде с кокалчетата на юмрука си по лявото рамо и повтаря:
"МАЦЕ ... МАЦЕ ... НЯКОЯ СУТРИН ШЪ ТЪ СКЪСЪМ, ДА ЗНАЙШ"