Прочетен: 18990 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2007 17:46
“Ами, да, като напишеш по-простичко онова, което искаш и имаш да кажеш, значи си го разбираш! Значи също, че и другите ще те разберат!”, това е краткият коментар на Мимето. Поводът беше един заплетен постинг от блога, който си беше цяла еквалибристика!
Прочетох й го внимателно и я попитах за мнението й!
“Аз сайтове и блогове не чета. Там масово се лъже! Заблуждавате себе си, заблуждавате и онези, които ви четат! Е, няма нищо безсърдечно в това да оставиш хората да контролират своите шедьоври”, категорична е Мимето. Гледам да опонирам учтиво и да не съм предател към своите си /най-вече коментарите в блога, които тя чете наглас и на някои се смее от сърце. Подразнен съм.
“Мнозина са с отличната литературна подготовка и ярко изразена своя словесна сръчност, която може би не ти допада”, казвам й аз.
...Атака от нейна страна..., забележки от моя.., следобедът лети... и единственото, което ми остава след всичките категорични изцепки на Мимето е да извадя лаптопа и да повдигна един май скудоумен въпрос, изложен в заглавието на постинга ми.
Провокиран съм повече от следните стихчета-изповед на едно 6-годишно хлапе.
То очевидно знае какво иска да каже:
“Аз написах стихове. Те са срамни.
Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа.
Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче”.
Мимето е повлияна! Обръща глава и тихичко казва:
..Чух такава случка: Дете било определено да пее в църква пред разпятието и събралите се в църквата хора. След службата то попитало баба си, как е било. Бабата, малко наужким недоволно, отвърнала също с въпрос:
"Защо през цялото време, докато пееше се обръщаше назад, а не гледаше напред, към разпятието.
Детето отговорило:
"Бабо, аз гледах натам, накъдето смятам, че е Бог - сред хората."
30.08.2007 23:01
31.08.2007 03:49
31.08.2007 11:21
Който пише така може да е умен и начетен, но в общуването с другите това не му помага.
Кратките изречения и простичките думи са най-силните. :)
("Обичам те.", "Липсваш ми.", "Благодаря ти." и подобни.)
Съгласна съм само с едно: трябва да си избираш изразните средства според аудиторията, на която говориш:))
А за речта на д-р Мартин Лутър Кинг: убедителна и чистосърдечна, но въобще не "простичка" като образ...да не говорим за изреченията:)) Пък и риториката отдавна не се изучава в нашите учебни заведения:))
И jenseits, учебникарската литература и изкуството да се пишат учебници... е съвсем отделна, макар и болезнена за Bg тема. Някога ние имахме подобни учебници...в една друга епоха:))
Поздрави за Мимето и нейния говорител:))
Който пише и говори сложно, не само че не е по-умен, но и рискува да остане неразбран.
Но такава е и човешката същност - сами да си усложняваме живота, било на думи, било на дела...
"Това, което Господ е направил криво, не можеш да го изправиш"
"Хвърли хляба си по водите и след много дни той отново ще се върне при теб"
"И това видях за най-добро за човека - да се наслаждава на плодовете на своя труд. И това е благословение от Господа за него"
А стихчето на 6-годишното хлапенче направо кърти плочки!!!! И изобщо темата :)))))
А Пикасо е казал( предавам по смисъл) - на 14 години рисувах като Рембранд, после цял живот се опитвах да рисувам като дете.
09.02.2008 02:59
30.05.2011 10:23
30.05.2011 16:44
30.05.2011 20:59
01.06.2011 11:11
01.06.2011 16:42
01.06.2011 16:53
04.06.2011 14:20
03.04.2013 07:35
Който пише така може да е умен и начетен, но в общуването с другите това не му помага.
Кратките изречения и простичките думи са най-силните. :)
("Обичам те.", "Липсваш ми.", "Благодаря ти." и подобни.)
...или когато сбърка да може да каже "Извинявай", за съжаление не всеки има силата да поиска прошка.