Постинг
09.08.2007 11:16 -
Пичът си е пич
Автор: zari
Категория: Тя и той
Прочетен: 3944 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2007 13:43
Прочетен: 3944 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 09.08.2007 13:43
“Като става въпрос за мъжете, мисляяя, хмм, че
годините въобще не могат да ги променят. Ама
никак!” Това смята Мимето, за която разказах в
двата си предишни постинга, примрежва поглед,
събира устни и духа бретончето, след което
продължава: “Някои мъже никога, ама никога не
се променят!И на дърти години-също”!
Потвърждава своята версия за мъжете и възрастта:
Ханзи е на 91 години. Живее в старопиталище, или
както в Холандия /Мимето е богатата вдовица на
съпруг-холандец/ ги наричаме “Зимен дом за хора
от третата възраст”. Всеки Божи ден, след вечеря,
Ханзи се запътва на уединение в красивата градина
зад Дома, посяда на закътаната пейка, за да изпуши
дневната си дажба-една качествена пурета и да чуе
отново любимото си парче от младини/също
качествено и като запис, отдавайки се на
сантиментални размисли по дългия си земен
житейски път, изпълнен с неедно приключения и
любовни авантюри.
Една вечер, Маришка-на 82 години, също е
предприела вечерна разходка сред благоуханните
цветя и подредени храсти в градината. Завързват
разговор и още непоопознали се, /някакси неусетно
са минали няколко часа/,след кратко неловко
мълчание и от двете страни, Ханзи се обръща към
Маришка:”Знаеш ли какво най-много от всичко на
света ми липсва”? “Какво?” “СЕКС!!”, отвръща Ханзи. Маришка е целомъдрена. Възмутено заеква:
“Тттттииии, ах тттииии, заслужаваш дървена сопа,
ти старо псе”! “Знам”, продължава учтиво Ханзи, “ама така би било
някакси много хубаво, ако жена може да ГО хване
само за мъничко, много за мъничко!”
“Е, вижда се, че съм принудена”, примирява се
Маришка срамежливата, докато ципът на панталона
е вече смъкнат, мъжкото му достойнство открито и
тя го хваща в ръката си. Двамата се разбират да се срещат тайничко всеки ден
след вечерята на тази пейка в отрупаната с красиви
цветя и храсти градина на Дома, където могат да
продължават необезпокоявани разговорите си,
докато Маришка държи в ръка достойнството на
Ханзи... Една вечер Ханзи не се появява на уреченото място.
Пейката е празна. Маришка е паникьосана. Тръгва из
градината, търсейки Ханзи. Лута се в тъмнината.
Държи да се увери, че Ханзи е добре! Тъкмо тръгва
да обикаля за втори път Дома, когато го мерва седнал
край басейна с друга. “Ами, да, това е старата кучка Етел!”, разпознава я
Маришка.
Етел е приседнала до Ханзи и....о, Господи,
мили Господи!?... та Етел държи в ръка мъжкото
достойнство на Ханзи! Маришка е гневна! Маришка фучи: “Вие двамата, ей,
мръсни, пълзящи каменотели”! “Какво има дъртата Етел, което аз нямам”, изревава
кипнала към Ханзи наскърбената Маришка.
Старият Ханзи с щастлива усмивка отвръща:
“Паркинсон!”
годините въобще не могат да ги променят. Ама
никак!” Това смята Мимето, за която разказах в
двата си предишни постинга, примрежва поглед,
събира устни и духа бретончето, след което
продължава: “Някои мъже никога, ама никога не
се променят!И на дърти години-също”!
Потвърждава своята версия за мъжете и възрастта:
Ханзи е на 91 години. Живее в старопиталище, или
както в Холандия /Мимето е богатата вдовица на
съпруг-холандец/ ги наричаме “Зимен дом за хора
от третата възраст”. Всеки Божи ден, след вечеря,
Ханзи се запътва на уединение в красивата градина
зад Дома, посяда на закътаната пейка, за да изпуши
дневната си дажба-една качествена пурета и да чуе
отново любимото си парче от младини/също
качествено и като запис, отдавайки се на
сантиментални размисли по дългия си земен
житейски път, изпълнен с неедно приключения и
любовни авантюри.
Една вечер, Маришка-на 82 години, също е
предприела вечерна разходка сред благоуханните
цветя и подредени храсти в градината. Завързват
разговор и още непоопознали се, /някакси неусетно
са минали няколко часа/,след кратко неловко
мълчание и от двете страни, Ханзи се обръща към
Маришка:”Знаеш ли какво най-много от всичко на
света ми липсва”? “Какво?” “СЕКС!!”, отвръща Ханзи. Маришка е целомъдрена. Възмутено заеква:
“Тттттииии, ах тттииии, заслужаваш дървена сопа,
ти старо псе”! “Знам”, продължава учтиво Ханзи, “ама така би било
някакси много хубаво, ако жена може да ГО хване
само за мъничко, много за мъничко!”
“Е, вижда се, че съм принудена”, примирява се
Маришка срамежливата, докато ципът на панталона
е вече смъкнат, мъжкото му достойнство открито и
тя го хваща в ръката си. Двамата се разбират да се срещат тайничко всеки ден
след вечерята на тази пейка в отрупаната с красиви
цветя и храсти градина на Дома, където могат да
продължават необезпокоявани разговорите си,
докато Маришка държи в ръка достойнството на
Ханзи... Една вечер Ханзи не се появява на уреченото място.
Пейката е празна. Маришка е паникьосана. Тръгва из
градината, търсейки Ханзи. Лута се в тъмнината.
Държи да се увери, че Ханзи е добре! Тъкмо тръгва
да обикаля за втори път Дома, когато го мерва седнал
край басейна с друга. “Ами, да, това е старата кучка Етел!”, разпознава я
Маришка.
Етел е приседнала до Ханзи и....о, Господи,
мили Господи!?... та Етел държи в ръка мъжкото
достойнство на Ханзи! Маришка е гневна! Маришка фучи: “Вие двамата, ей,
мръсни, пълзящи каменотели”! “Какво има дъртата Етел, което аз нямам”, изревава
кипнала към Ханзи наскърбената Маришка.
Старият Ханзи с щастлива усмивка отвръща:
“Паркинсон!”
оригинално, защото след толкова години да използваш болестта за да си доставиш удоволствия:)
Много позитивно мислене :)
цитирайМного позитивно мислене :)
2.
fiona -
Ха ха ха ха
09.08.2007 15:45
09.08.2007 15:45
Това е първата версия, в която чувам, че паркинсонът е хубаво нещо. :)
Забавна история. Меракът май не умира. :))
цитирайЗабавна история. Меракът май не умира. :))
MAUHAHAHAHA
LELELELLE
цитирайLELELELLE
разсмя ме..настроението ми е супер...
цитирайМоже и обратната версия.
Защо жените предпочитат старите гинеколози?
- Защото им треперят ръцете!
:)
цитирайЗащо жените предпочитат старите гинеколози?
- Защото им треперят ръцете!
:)
6.
darkanion -
:):)
10.08.2007 19:50
10.08.2007 19:50
добра история..... :D
цитирай
7.
анонимен -
А може би и Алцхаймер :-))) Тотава ...
10.08.2007 22:59
10.08.2007 22:59
А може би и Алцхаймер :-))) Тотава приказката няма край ;-)
цитирайТи направо уби змея с мотика! Даже и без мотика... И аз за първи път чувам за подобно " позитивно " използване на такова заболяване, а си мислех, че доста неща съм чувала... !?! Явно наистина човек се учи дорде е жив!
Поздрави и :)))
цитирайПоздрави и :)))
9.
анонимен -
Леле, пич,
13.08.2007 14:10
13.08.2007 14:10
Веселбата нямала край:))))) То и болест мерак не затрива, ама Паркинсонът както разтрива:))))
цитирайабе това не е ли версия на един стар виц? то действителността надминава всяка фантазия де, както твърди Оскар Уайлд
цитирайПетиция до Главния прокурор г-н Борис Велчев
http://korupciqvidin.blog.bg/viewpost.php?id=99960
цитирайhttp://korupciqvidin.blog.bg/viewpost.php?id=99960
пичът си е пич !
цитирай„Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.“
цитирай