Прочетен: 5586 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2007 18:51
Нали знаете оня виц за един тъп българин, дето го пратили в Лондон да учи английски и нищо не вдявал. След време англичанинът, учител на нашенеца, се обажда по телефона на родителите и казва: “Нечем ви го шопо, узмете си го овде обратно:...
С развихрената нашенска далавера за изгодни продажби на български къщя, плевници и бетони… на “богати тузари-англичани”, вицът има ново “четене” и ако се случи да се решите на лаф с новодошла иззад Ламанша “мома-англичанка”, бледа английска хубавица, чието семейство се е “перфектно и изгодно устроило” тъдява, /нали така обещават родните и английски брокери по рекламите, май ще да зацикли. Прочетох нещо по този въпрос и ви го предлагам, /предполагам, че някои са го чели, интересно е/:
Джейн е четиринайсетгодишно английско момиченце, с изпъкнало и навирено задниче, едва завряно в удивително тесни панталони. Всяка сутрин тя вперва замечтан поглед там, където слънчевото отражение блести в морето на изток. Зад нея е авренското козе стадо, събрано от Мюмюн, синделски циганин, който се е главил пастир за по един лев на глава добитък на месец. Плюс по една бира за него и Джейн, привечер, когато се приберат от къра.
Мюмюн изчаква девойчето да вземе сутришната си доза романтика и леко се покашля. Тръгват надолу, от Аврен всички пътища водят надолу, към едни тучни ливади. Кимам им за добро утро, тя ми се усмихва и като че ли за оправдание промълвява - There"s No Place Like Home. Спомня си Дувър, високия бряг. Обзема ме тиха ненавист към родителите и – военни пенсионери, по на 45 години, дошли тук да си профукват парите и завряли чедото си в тоя генгерлик. Миналата година я записаха в авренската прогимназия, но както се очакваше, експериментът приключи с потресающ ефект и нулев резултат, научи се да приказва криво ляво, но учителите не и дадоха диплома. Тогава бащата реши, че от Джейн нищо не става и я даде да учи занаят при Мюмюн.
По обяд вече жегата е непоносима, стадото и двамата пастири са някъде навътре в гората. Козите и те не шават. Слънцето е високо и не блести вече в морето. Бавно се нижат тези часове и аз постепенно забравям Джейн, всеки си има кахъри на този свят.
Малко преди залез отиваме до Каплата. Отдолу се прибира стадото и запречва цялата улица. Джейн размахва двуметров кривак, мъчи се да отмести стадото и реве с пълен глас:
- Ърть, дъйба твойтъ мамъ, дубитък, дъйба! Ърть!
Баща и и толкова не може.
И като оставим току-що прочетеното настрана, сещам се за Никола Шовен, войник в армията на Наполеон,известен с фанатичната си привързаност към своя генерал. От него произлиза думата “шовинизъм”, т.с. “крайно и сляпо поддържане на собствената група, съчетано със злонамереност и омраза към съперничеща група”.Обикновено се използва за краен национализъм. Подчертавам, че не съм шовинист, националист, имам търпимост към хора с различно мнение, вкус, възгледи.
Чета с еднакво внимание постингите с изповедите на онези, които пишат и се обаждат “от странство”, на онези с куфарчето, готови да напуснат страната, както и на другите, които ги упрекват за това... И както и изкусно да предат за всички тях нишката на живота им трите богини Клото, Лахезис и Атропос, за себе си зная, че Бог е отредил моето място в България.
Това е моят избор-оставам.
Мъчно ми е за моите приятели, интелигентни и свестни хора, които се разпръснаха по света и загърбиха нашенската крайна враждебност с проецирана неприязненост и раздразнителност, непоносимостта към ближния, всезнайщината и скудоумщината, духа на хулене и ненавист.
Приятелите- тях, ги няма! Софийската ни уличка опустя, махалата се изнесе...А смръчканите англичанки, които някога лелееха по миризливите и рунтави наши гларуси, дето им подвикваха свойски “Моем да ти изглеждам нещу космат, ама е....а кату животну”, сега, отново пристигат, но със своите щерки. Вземат че се настанят в балканските ни къщи с дървените чердаци, озъртат се загорели за онези с дебелите...сопи и като ги прибарат...охкат като на умирачка...
Е, какво пък, за мен остава БЛОГА!
Хич не са глупави тези моми-англичанки вече смръчкани отвсякъде и техните щерки!
Не е луд, който изяжда зелника, а който му го дава!
Много специални поздрави за този постинг.
Е, на нас наистина ни остана Блога и да се надяваме някой свестен блогер. Че както е тръгнало и тази дума вече я одъвкаха!
Лека вечер!
ние се изселваме - отиваме да се европеизираме уж ,а тук идват чужди ...
Може би само "Мюмюн, синделския циганин" е истински българин , той не бяга - а остава пазител на старото българско и забравеното :))) - докат той е тук няма страшно българското ще го има.
е и аз съм тук - ако събере по голямо стадо англичанина може да се цаня за доктор ;)
27.07.2007 18:59
Haresa mi postihga ti.Pozdravi:M.
29.07.2007 04:03
" Връщай ки се запъхтяна, вечерта веднъж
Джени вирводица стана в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж,
бърза - мокра до колени в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой, в цъфналата ръж
и целуне този някой, някого веднъж,
то нима ще знае всякой - де, кога, веднъж,
някого целувал някой в цъфналата ръж? "
Името на твоята героиня ме подсети за това стихче и затова го написах.
Поздрави! :))))))
na men mi lipsvat filiite s lutenica,izqdeni na ylicata s dtygite deca...Eh, se6tam se za onazi pesen na Vasil Naidenov ot "Na kraq na sveta",ama sega puk si ima zadimeni kafeta i peiki za napy6vane:)
Нрави ми се...ей затуй:)
30.05.2011 12:40
30.05.2011 16:03
01.06.2011 16:56
04.06.2011 13:29