В тръбичката трябва да бъдат вкарани 2,5 милилитра слюнка, а след това тя трябва да бъде изпратена обратно в лабораторията. След четири до шест седмици по имейла идва код за достъп до уебстраницата на компанията, където клиентите може да видят генетичния си профил. Те могат да дадат информация за това, дали имаме поносимост към млякото, дали гените ни бутат към инфаркт или по-скоро към рак на червата и от коя част на Земята са произлезли предшествениците ни.
Компанията е на американския пазар от ноември 2007 година, а от началото на 2008 година стъпи и в Европа. Междувременно в мрежата се нароиха доста сходни фирми, като например Decode от Исландия. Те предлагат бързо и изгодно информация за личната генетична структура.

            Бумът на Интернет-генетиците предизвика в Европа шумен дебат за смисъла на подобни възможности. Маркус Хенгстшлегер, професор по медицинска генетика към университета във Виена, принципно няма нищо против дигиталната конкуренция. „Лабораторният труд се извършва на най-високо ниво”, казва той. Проблемът се корени в съхраняването на информацията, което е гореща тема именно при “23andMe”. Капиталът за старта на калифорнийската фирма е от основателя на “Гугъл” и съпруг на Ан Вуйчицки  -  Сергей Брин. Той инвестира 2,9 млн. евро. Междувременно акциите му в биотехнологичната компания принадлежат на “Гугъл”, най-големият източник на информация.

            Точно тук се появява най-големият проблем.

            Защото както малко слюнка може да разкаже много за един човек, така и клиентите на “23andMe” издават много за себе си. Който си поръча генетичен анализ, приема, че неговата ДНК може да се използва за изследователски цели. Тази информация може да стигне по заобиколни пътища и до големите фармацевтични компании. Още по-обезпокоително е, че (доброволното) участие означава ДНК да бъде общодостъпна. В момента, когато хората ще могат да разглеждат в Интернет гените на всеки човек, защитата на личната информация в тази област ще бъде свършена. Важна информация ще може да се намери в мрежата свободно. Всичко ще е в ръцете на една търсачка, която планира да съхранява дигиталните здравни данни на потребителите чрез “Google Health”.
            Така че генетичните тестове в Интернет не само повдигат въпроса колко искаме да знаем за бъдещето си, но и кой друг иска да знае същото.

По материал от австрийската преса