И предпразнично, и следпразнично продължаваме да нищим с приятелите прочетеното в пресата:
На имотите на Симеон има надпис:
"Подарък от глупавия български народ."
Прибирайки се към къщи след поредния “дебат”, в мразовитата, сива и неосветена столица, в главата ми се върти въпросът, заглавието на постинга. Вдигнал яката и крачейки, доколкото е възможно бързо по мръсните, неизчистени от снега улици, прехвърлям един след друг като дълъг наниз броеница в ръцете на двете парки Клото и Лахезис, образите на приятелите ми, съученици, съседи и цели семейства от махалата, които в ранните години на 90-те, /а някои от тях и доста по-преди/, отговориха за себе си “вярно” на този въпрос where to и просто “се изнесоха” пред очите ни, за да дадат друга форма и живот на една квинтесенция - “екстрактът на сбъднатата българска мечта”. “Въпрос на избор”, отговарял съм си сам, заключавайки философски, че моето решение, си е мое и при това, необоримо - България!
Натискам бутона на асансора, отминавам етажа с апартамента и месинговата табелка с протритото накрая “Ъ” на
СЕМЕЙСТВО ИНЖ. ХАДЖИАЛЕКСАНДРОВЪ
- най-възрастният ни съсед, минният инженер Хаджиалександров, с непревита осанка след толкова бури и превратности на съдбата, оптимистът-инженер с винаги безупречния си чист и извехтел костюм или балтон с кокалени копчета и чешките обувки “Бата”, ръчно производство от преди войната, с тихия глас и благите му и мъдри думи към нас, “децата от входа”, инж. Хаджиалександров, който май откакто го помня, /явно съм бил някъде 4 годишен, та до днес/, не пропусна никога, докосвайки със събрани пръсти при всеки поздрав протритото си вече бомбе , авторитетно да повдигне вежди: “Златна ни е България! Където е текло, пак ще потече! Това няма да продължава вечно, я!”
“От такива запазени и силни духом хора, разполагаме с един фонд от безценно богатство”, коментираше го с нескрито уважение съседът доктор Цветанов, заврян в “слугинската” стаичка под партера, “Цвитанов, оня с многуто изици, дето му е там мястото под приземното, че и под зимята, щом като знаел много да говори”, /съседът от горния етаж, бивш учител по “военно дело”/.
Така доктор Цветанов, комуто единствено се доверяваха майките ни щом се разболеехме /благословени сме с такъв съсед, завършил медицина в Германия, казваха те/, се грижеше за всички нас с търпение и безплатно, да-аа, докторът се помина, без да си получи обратно етажната собственост и огромния двор с двата ореха, които са принадлежели на семейството му. В една такава мразовита нощ м.г. премръзнал го намериха в приземното, поел без да се противи непознатия път към по-чистия свят.
Пускам уредбата и в нощния сумрак в унисон с настроението ми се разнася "The Boulevard of Broken Dreams” на Bille Eckstine.
Накъде?
“-Когато изляза оттук, -най-после наруши мълчанието Енди, - ще отида там, където през цялата година е топло.
Говореше с такава спокойна увереност, че човек можеше да помисли, че е останал приблизително месец до освобождаването му.
-И знаеш ли къде ще отида? - В Зихуантенежо. На юг, в Мексико. Това е едно малко градче на брега на Тихия океан, приблизително на дванайсет мили от Плайя Азул и мексиканското шосе номер 23. Намира се на около сто мили северозападно от Акапулко, на Тихоокеанското крайбрежие. Известно ли ти е какво казват мексиканците за Тихия океан?
Отвърнах отрицателно.
- Че няма памет.
Там искам да завърша дните си.
В топло градче, което няма памет”.
That’s it!
Това е!
/Текстът е на Стивън Кинг, “Бягството от Шоушенк”. Препоръчвам книгата и филма за онези, които се чувстват необяснимо сами в тази пред- и следновогодишна еуфория или истерия на 2007/2008, както я усещат/.
26.12.2007 12:08
но съгласи се не може без зло!
И тези хора са живи,
дори лоши, злобливи,
времето ще ги промени,
а ти доб...... остани!
Бъдете здрава, успешна и добра и през Новата 2008!
26.12.2007 14:49
Аз вече ще пиша в блога на стария ми приятел
zeifod, но с радост ще влизам и тук,защото ти ме прие добре
Весели Празници
Незабравимо посрещане на Новата 2008 Година.Нека късмета бъде с Вас, усмивката и да не слиза от лицето Ви, любовта да грее в сърцето Ви и здраве озари деня Ви.
Сърдечни пожелание от
zaw12929@abv.bg
инж Цветанка Владова
zaw12929.
човекът днес отчаяно тъгува...
Лъчи той търси в нощни тъмнини
и лъч открил, роптай и се бунтува..."
Тютчев, 1851 г.
Повече истински моменти не само по празниците! :)
Много красив град! :)
Смея ли да попитам за Вашата кауза?
Запази си една мечта, която да запълни с бяла надежда идните дни...
Сътвори си едно вълшебство. И му повярвай!
04.01.2008 16:43
и догодина Петолъчка ще има!
Само че тази е високосна
дано е поне плодоностна!
И много ме е яд, че държавата България не заслужава хора като теб.
Най-искрени пожелания за здраве и радост през 2008 година.
Желая Ви една щастлива година. В гена на новия българин е да завижда. Модерно е да се водим по акъла на понякога глупавите медии, но не постъпвам тактично така да ги наричам, нито те, като натъпканха главите ни, че царят незаконно е взел имотите си! Оставете таз царска теза. По добре да хвърлим сили да свалим управляващите. Това може да се иска. Дават ли си сметка колко много са дали царете ни от Фердинанд до Симеон и колко по добре би било, ако го знаем и признаем. За нас. Да се гордеем. Защото вече не живеем в държаа гробокочач на цариама и капитализма. Жалко. За България.Тези,които ни грабят викат "Дръжте крадеца!"
Да заслужава нашата държава по признателни и себеотдайни хора и ще ги има. Независимо. Прав път на недоволните! Нали оставате!?
19.03.2008 13:36
http://youtube.com/watch?v=xom3P39IO3w
29.05.2011 20:21
30.05.2011 02:46
30.05.2011 03:14
30.05.2011 11:30
30.05.2011 14:36
30.05.2011 15:52
30.05.2011 16:11
30.05.2011 16:20
30.05.2011 16:42
30.05.2011 20:02
30.05.2011 20:42
30.05.2011 20:54
30.05.2011 21:05
01.06.2011 12:23
01.06.2011 17:28
01.06.2011 17:29
02.06.2011 14:10
02.06.2011 14:45
02.06.2011 14:56
04.06.2011 13:33
04.06.2011 13:56
04.06.2011 14:04
04.06.2011 14:26