Блогът на zari :: ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2007 15:08 - ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА

Прочетен: 11074 Коментари: 25 Гласове:

Предстои християнският празник - Рождество Христово. В такива дни всеки един от нас застава сам със себе си, търсейки отговор за живота и живота след него:

Род прехожда и род дохожда” (Екл.1:4). Слънцето изгрява и залязва.
Времето неудържимо лети.
Вековете прииждат, отминават и с тежките си стъпки потъват в умрачните далечини на миналото.
Поколения се раждат и изчезват, за да не се върнат вече никога на земята.
Човеците градят домове за себе си, но бързо ги напущат завинаги и други люде се заселват в тях.
Градове се съзиждат и развалят.
Държави се създават и пропадат.
Картините на историята се менят. Каквото е било, не е вече.
А това, що иде, Бог знае какво ще бъде!
Светът е арена, на която действуващите лица се заменят едно от друго в непродължително време. Нови човеци се явяват на сцената, но скоро и те пропадат в мрака зад кулисите. Някои играят важни роли в живота, други незначителни, а трети – никакви. Някои се оказват на широкото обществено поле и славата им блясва като метеор по небето, за да угасне скоро. Други се мяркат само в тесния кръг на своето служебно място и сред малцината си приятели. За трети пък никой нищо не знае.
Многообразни пъстри съдби!
Едни са щастливи, а други – нещастни.
Едни се смеят, а други плачат.
Едни са здрави, а други постоянно боледуват.
Едни са богати, а други – бедни.
Едни са даровити, а други – посредствени, обикновени хорица.
Някои живеят, по човешки казано, извънредно дълъг живот, други, току-що родени, бързо умират.
Но и продължителният и късият живот от гледището на всепоглъщащата ни вечност в края на краищата се изравняват.
Щом настъпи смъртта, всичко изглежда като да не е било. Какво представлява най-учудващото дълголетие пред необятната вечност?
Не е ли то пред нея почти равно на най-краткото земно съществуване?
Не са ли това все мигове, които блясват като искри и щом угаснат, вече не се явяват?!
Човешките години изглеждат много на брой, когато предстои да се живеят. Отлитнат ли обаче, те се превръщат в бързо изчезнали сънища.
Да попитаме старците – как са гледали на живота като юноши и как гледат на него сега, когато снегът на годините е посипал побелелите им глави. Те единодушно ще засвидетелствуват, че в юношеските години простиращият се пред тях житейски път им се е струвал безконечен! Така ли гледат те на него сега, когато той е изминат? – Не! Всичко им се струва като преживяно в дрямка. Много от идеалите им са увехнали. Те сами се питат: преживяното от тях действителност ли е било или сън?
Ако на десетгодишна възраст ти си чувал, че някой ваш роднина е умрял 60-годишен, ти си мислел: “Той е живял дълго! Остарял е! Наживял се е! Бог да го прости!” Но времето неусетно се изнизва и ти, юношата, ставаш зрял мъж, после глава на семейство. Раждат ти се деца. А ето, след някоя и друга година се появяват и внучета. Незабелязано се натрупват на гърба ти 60 години! За децата ти си вече стар, а за внуците – направо престарял! Но сам се чувствуваш още твърде млад. Сред вихъра на събитията ти не си в състояние даже да се опомниш и не можеш да повярваш, че зад гърба ти стоят 60 бъзвъзвратно отлетели години. Внезапно обаче чуваш, че някой твой връстник е получил сърдечен удар и набързо починал. Починал на твоята възраст – 60-годишен! Това те разтърсва. “Твърде млад, твърде млад си отиде!” – въздъхваш ти, забравил, че за самия теб като юноша тази възраст е изглеждала старческа. Сега ти изместваш предела на старостта все по-далече от себе си, защото ти се живее. Този именно твой копнеж за живот доказва безсмъртието.

Разказвали са ми за един писател, че когато му празнували 70-годишния юбилей, някои приятели от сърце му пожелали да стигне 100 години. Това му допаднало, понеже много му се живеело. Той гласно благодарил за пожеланието.Минали години, благословията го стигнала. На 98-ия му рожден ден се събрали неговите близки и един млад негов почитател,
отправил към него същото пожелание, което толкова го зарадвало на времето – да стигне 100 години. Писателят се засегнал и обидено възразил: “Как? Само с още две години ли ми продължаваш живота?! Я по-добре не се бъркай в Божиите работи!”
Човекът е ненаситен на живот.
Този всеизвестен факт говори, че сме създадени не за смърт, а за вечен живот. Поначало ние жадуваме за вечност.
Всички чувствуваме, че смъртта е нещо нередно, вмъкнало се насилнически в човешката съдба. Инстинктивно някак-си се държим за живота си като за своя най-скъпа драгоценност... Жаждата ни да живеем се сблъсква с образа на смъртта едва ли не всеки ден. Все нови и нови мъртъвци се изнасят от домовете. Живите тичат около своите покойници да ги погребват, докато и те след някой друг ден паднат мъртви, за да бъдат погребани на свой ред.
Наблюдавайки всичко това, човек неволно се пита: какъв е смисълът на нашето краткотрайно съществуване? Защо се появява човек на земята? Дали за да се покаже за малко като някакво мехурче на повърхността на житейското море и след това да се пукне и да изчезне завинаги? И какво е всъщност човекът, тази – материалистически погледнато – шепа пръст? Какви са тези силни страсти в него – слабия? Отгде са тия пориви за велики подвизи в него – мимолетния? Само материя ли е той? Няма ли нещо по-висше, нещо божествено в него? Допуснем ли, че в него няма дух, тогава го превръщаме в кух череп и в голи кости!
Някой си решил да пресметне колко струва човекът, взет откъм материалната му страна, и намерил, след като изчислил и събрал всички ценни елементи в
него, че при едно тегло от 60-70 килограма той струва не повече от 300-400 лева. Но може ли това да бъде истинската цена на човека? Толкова ли е евтин
той и нищожен? Тогава всичко би било отчайващо! Щом най-ценното в тоя свят – човекът, е така обезценен, тогава не съществуват никакви други ценности в живота! Тогава нравствените закони губят своя смисъл. Тогава съвестта е абсолютно неуместен и ненужен наш ръководител, съветник и мъчител! Тогава?... Тогава би било безсмислено да се живее и особено да се живее по християнски с всичкото напрежение, което се изисква от висотата на евангелската етика!
----------------------------------------------------

Ала човешкото сърце, в което грее надеждата за безсмъртие, не може да се примири с мисълта за жестоката безцелност на земния живот. Човекът е тяло
и душа. Ако човешките тела са така премъдро сътворени, че с всеки свой орган и с всяка своя насочена функция постигат някаква разумна цел, то нима може да допуснем за душата, че тя – най-ценното, безсмъртното в човека, е лишена от всякакъв смисъл, от всякаква цел? – Не! Това е немислимо!

Душата е създадена от Бога и за Бога.
Ние се раждаме във времето за вечността и смъртта не е отрицание на вечния живот, защото е казано: “И ще се завърне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне към Бога, Който го е дал” (Екл.12:7). Убедеността в безсмъртието на душата единствено може да придаде на краткия земен живот безкраен смисъл.
Архимандрит Серафим -
/Стоян Георгиев Алексиев, роден на 9 март 1912 Г./

към 1932 г.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Къде ми се живее през 2008 г.

АКО НЕ СЪМ НА ГРАДоС, НЯМА РАДОС’

Коментари

1. vasisid7 - ***
05.12.2007 18:26

Поздравления за постинга!Поздрав!