Днес вниманието ми бе привлечено от една баскетболна топка. В моите ръце тя струва 80 лева. В ръцете на Майкъл Джордън или на най-скъпият баскетболист в Европа, Шарунас Ясикевичус, обаче - над 30 милиона долара. Изводът е, че стойността на един и същи предмет в различните ръце е различна! И да продължа на тема спорт - една тенис ракета в моите ръце е 180 лева. Сменя притежателя и вече в ръцете на Агаси или на швейцареца Роджър Федерер – милиони долари!
С един фотоапарат в ръцете ми “Никон” или друга хубава марка “Канон” ще направя веднага една снимка и ще я поместя в постинга си. Ще минат двама... двайсет...двеста блогъри... ще я погледнат и толкова. Обаче, един фотоапарат, даже не толкова добър, но в ръцете на Едуард Стейхейн има вече друга стойност. Както и снимките му, разбира се. Стейхейн стана най-скъпият фотограф в историята, след като нюйоркският клон на "Сотбис" продаде неговата снимка "Езеро -лунна светлина" за 2,9 млн. дол. Класическата творба на Стейхейн е създадена през 1904 г. Досега никой не е плащал толкова пари за фотография. Предишният рекорд е поставен през 2005 г., когато работата на Ричард Принс "Каубой" е била откупена за 1,248 млн. дол.
Не съм равнодушен и към изкуството, но четка, бои и платно в моите ръце имат стойност не повече от 200 лева, а картината ми най-вероятно ще се отмине с пълно безразличие. Да видим какво прави лондонската “Сотбис”: колекция от 17 картини на норвежкия експресионист Едвард Мунк донесе 30 млн. щатски дол. при продажбата й на търг. Една от тях - "Летен ден", бе оценена за 10,8 млн. долара и така надхвърли досегашния рекорд за художника от 7,7 млн. долара, платени в Ню Йорк през 1996 г. за "Момичета на мост". В рамките на търга платното на Гоген "Две жени" е продадено за 12,3 млн. лири, а "Мъж с лула" на Пикасо смени собственика си срещу 3,1 млн. лири.
С една покупка от пет хляба и две риби, с двете си уж-не-леви- ръце, колкото и да съм добър в домакинството, ще направя от тях две тави сандвичи. Същото количество - 2 риби и 5 хляба от ръцете на Исус Христос са нахранили 5 000 хиляди!
Мисля си за мен: защо да му се не види, съм се вкопчил с двете си ръце в личните тревоги, съмнения, страхове,...че не е ли по-добре да ги предам в ръцете на нашия Господ и Спасител Исус Христос? Той знае, Той може, Той решава, Той успокоява, Той лекува, Той спасява, защото
ТОЙ Е ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА!
Възхищавам се на хората, които са успели да направят нещо красиво, нещо велико, нещо необикновено. Когато ги ценят, е чудесно.
Но моята баба ми месеше най-невероятните мекици сутрин, когато ходех на село. За мен именно тези обикновени мекици бяха безценни. Въпрос на гледна точка. Затова горе главата, вярвай и в себе си. Ние всички сме Божии чеда!