Когато в адски мъки бавно тлее душата на ближния на предсмъртния одер, когато той с поглед и сухи устни умолява да го “спасим” от нечовешка болка, имаме ли право да му “помогнем”, да “отговорим” на неговата просба и приключим земния му път чрез “евтаназия”, ст.гр.-euthanasia, която днес се използва като понятие за оказване на помощ, облекчаване на мъките на неизлечимо болни, т.е. безболезнена смърт, причинена съзнателно с лекарства за облекчаване и прекратяване на живот на хора, които са неизлечимо болни с цел да се спести излишното страдание, а продължаването на живота би значело удължаване на агонията. В холандския закон за прекратяване на живота по желание на болния и за подпомагано самоубийство, с понятието евтаназия се означава правото и моралното задължение на лекаря да причини смъртта на безнадеждно болен с оглед премахване на страданията му чрез употреба на обезболяващи средства / В Холандия предпоставките за осъществяване на евтаназията са уредени в Закона за евтаназията и подпомагане на самоубийството от 2001 г., които са сходни с условията, уредени в белгийския закон:
-пациентът трябва да е на възраст 16 или повече години, да е способен да изрази волята си и да разбира свойството и значението на постъпките си;
-пациентът трябва да направи писмено заявление, което да съдържа молба за прекратяване на живота му;
-страданието на пациента да бъде продължително и непоносимо без изгледи за подобрение. 
Италианската и английската съдебна практика боравят с понятията доброволна и принудителна евтаназия. Доброволната евтаназия включва активни действия за отнемане на човешкия живот (даване на смъртоносен препарат например), както и спиране на животоподдържащо живота лечение. Принудителната евтаназия не е налице, когато пациентът страда от тежки вродени дефекти, в следствие на което не е в състояние да изрази волята си. Решението дали да бъде продължен животът му зависи от обществото или от представител на властта. 
В Англия са направени няколко опита за легализиране на понятието за евтаназия. Всички те са в законопроекти, които не са одобрени от Английския парламент

Веднъж един проповедник, запитан относно евтаназията, дава следния отговор: “Ако днес решим да убием всеки фатално болен човек, който иска да умре, утре ще убием всеки инвалид, който не иска да живе, всеки стар човек, който не иска да живее и т.н... Ако днес ние дадем шанс на един, само на един “мъничък” грях, утре ще пожънем богата реколта от грехове.

Може би не е “хуманистично” да оставим човек да се измъчва в болките си и само да се молим с любов за него да не желае смъртта, но християнинът се покорява на Бога, а хуманистът – на своите разбирания. Бог сътвори Живота и Той заповяда: Не убивай”.

И ако решим, че имаме право да се намесим “хуманно”, не означава ли това, че тази наша постъпка ще ни води все по-дълбоко и по-дълбоко в греха, защото ние нямаме правомощия да се разпореждаме с нечий живот, не би трябвало да си присвояваме правата над неща, които не ни принадлежат, а животът винаги е ценен. До последния миг!

Да не посягаме на собствения си живот! както и на онзи на другите около нас! Така мисля!

23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.Еремия 10:23
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,Притчи16:25
Отнемайки живота на човека по "хуманни"причини ние все пак убиваме.Това автоматично води до смъртоносен грях.
В такива моменти можем да помогнем , като даваме много обич , внимание и се молим Бог да даде сили на човека , който страда да издържи до края.
Давам си сметка , че само този , който страда знае какво означава това.Сигурно е много трудно да гредаш такъв човек.Аз имам малко опит в подобна ситуация.Винаги обаче си припомням думите :
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.1Коринтяни10:13
Дано бог да даде сили и мъдрост в такива моменти !

Аз смятам за истина това, че само Бог може да отнема човешкия живот.Колкото и човек да страда в мъки, ние трябва да си спомним мъките, които е имал Исус когато е бил разпънат.
В Деяниата на апостолите - 17 глава, 25 стих четем:
нито Му са потребни служения от човешки ръце,като да би имал нужда от нещо,понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Наистина нямаме правото да отнемаме живота, защото не ние сме го дали! А има и още нещо - ами ако в тези последни дни, в които живеем Бог реши да се прослави като изцели някой от тези тежко и болезнено болни хора?

Кой има право да решава? Господ да ни дава мъдрост и вяра, за да бъдем употребявани в подобни моменти според Неговата воля, да бъдем покорни на Духът Му!

Поздрави от мен!

И според мен,"евтаназията" - това е смъртен грях!А живота на всеки човек е наистина много ценен в Божиите очи и само Той има власт над него,както четем в Йов 1:21(Б) - "...Господ даде,Господ отне;да бъде благословено Господното име"...

Толкова сте мъдри, искрени, познавате добре Словото, възхищавам ви се, мои сестри и братя в живата вяра!

vsi4ki izkazali se dotuk, sa protiv evtanaziqta, no q da im zadadem vyprosa, ako te sa v agoniq, nele4imo bolni i mole6ti za smyrt, da gi vidim kakva pesen 6te zapeqt:)
na koito ne mu e na glavata, vijda ne6tata ot drug ygyl. ne4ove6ko e da gleda6 kak se my4i nqkoi, kato se znae v kraina smetka kakyv 6te byde izhodyt. TVYRDO ZA HUMANNATA EVTANAZIQ

Това е етичен и философски въпрос, не по-малко важен от въпроса за смъртното наказание по принцип!
Смятам, че дори искрица надежда да е останала- тя трябва де се поддържа!
Живота е дар!

които ни се случват в живота, си имат божествен замисъл. Нямаме право да отнемаме нещо което ни е дадено и не ни принадлежи.

От гледна точка на болния?Евтаназията не е отнемане на живот-никой няма това право.Тя е по-скоро съобразяване с желанието на болния за отказа му от лечение.Нима бихте лекували насила близък човек-оставяите го да се гърчи в ужасни мъки?Не е ли изскуственното поддържане на живота- намеса в Божиите работи?Много е сложно.Трябва да се гледа поотделно всеки случай...

nai-posle edin misle6t 4ovek!
bravo, leif!
ot furiika

Евтаназията е истински смело решение на един човек който е осъзнал че не живеем вечно и всички умират. Решението за евтаназия трябва да бъде единствено на пациента а лекарят е длъжен да се съобрази и да съдейства когато се налага. Не съм съгласна с свещеника който казва че ще стане верига от евтаназии - религиите са толкова много и толкова особени че никой вече не може да каже кое е Божа работа и кое не. Ние докато сме живи можем да си помогнем със собствените си ръце макар и за смърт - тя ни чака и колкото по-смело гледаме толкова по-добре. Който си е поискал и е мислил по въпроса /това се подразбира/ нека бъде удовлетворен. Аз лично избирам за себе си евтаназията ако съм тежко болна след време. Другата възможност ще е да се влача от болка в някоя клиника или по улиците - това вече не живот какъвто аз го искам и харесвам - бих го прекратила, дори да е за цяла вечност след това!

Но ти препоръчвам да се замислиш над написаното в последния си ред!

Аз съм просто обикновен човек който е бил свидетел на тежко болни. Какво лошо има в това да пожелаеш да не живееш когато усещаш само болка. Да не забравяме че евтаназията не е за всеки а само за тежко болни които сами са поискали облекчение.
А дори и лекарите изписват някои болни с диагноза безнадежден случай. Това е също форма на избор насочен към смъртта на болния само че под легална форма. Случи се на бащата на мой приятел и преди години се случи на пра-дядо ми.
След като знаем че е възможно да ни боли защо да не уредим със закон облекчаващите действия дори и да водят до смърт - всичко е въпрос на личен избор когато си тежко болен. Немислимо е точно в такъв момент да си зависим от процедури - направо отвратително!

Преди години един приятел ме помоли за такава помощ.Отказах му.Дано да ми е простил.Поддържаха го с болкоуспокояващи.Когато видях кръвта по стълбите и раните по ръцете му...почувствах каква нужда е имал от помощ...Какъв приятел съм му бил,като не разделих греха с него???Сам се анатемосах че не му помогнах и се надявам да ида на топло и да му поискам прошка.....кое го принуди да извърши грях-изкуственото поддържане на живота.Не трябва ли всичко да се остави в Божиите ръце.Защо трябва ние да се правим на богове в такива случаи..да създаваме ад за страдащите тук на земята.....треперя докато пиша това,но се замислете и от мойта гледна точка...

Животоподдържането е истински ад за някои хора - дори когато човекът не говори е възможно да го боли. Съвсем друго е да имаш смелостта да му помогнеш да си отиде в такъв момент. Евтаназията е пълно облекчаване на болките чрез лекарства и дълбоко заспиване преди сърцето да спре, затова е пъти по-човешка от различните там маркучи и туби които ти забиват когато си вече с един крак в отвъдното...Замислете се,че последните мигове са пълен ад когато си без обезболяващи и са пълно спокойствие когато те облекчат макар и малко по-рано. Има случаи когато лекари в България са отказвали обезболяване защото било възможно слабото сърце на болния да не издържи и така го оставят в живи мъки но жив - смисъла някъде там се губи дори за медицинската професия

Каквото и да си говорим животът е наш! Ако съм в трайна кома - нека ме поддържат, но ако съм в мозъчна смърт - да ме изключат и да ми взимат органите за донорство - подписах още преди 2 години! Ако страдам от гадна болест и ме боли нон стоп и няма лечение, и мъча всички свои близки, ще поискам инжекция! Древна Гърция и Древен Рим са приемали смаоубийството, дори и в случаите извън евтаназия. Не искам да ме помнят като развалина, измъчила всички. Изключете ми системите, ако стигна дотам, и ви помоля...

... "ЗА" или "Против", защото няма два сходни, та камо ли идентични случая.

Но съм категорично против крайните позиции по темата, които според мен са бягство от лична отговорност чрез позоваване на Бога.

На въпроса от последния абзац на постинга, отговорът ми е НЕ

е тема, която доста ме е вълнувала. Не, не мисля, че е бягство, ако помагаш на човек, когото обичаш. Мисля, че е огромна смелост. Разбира се стои важния въпрос със злоупотребата, но в "идеалнияслучай", в който не лекар взема решение "принудителна", а пациентът, или пък близък човек не може да гледа зверското предсмъртно страдание, когато е пределно ясно, че по-добре няма да става -това е такава силна и достойна за уважение постъпка, колкото е невъзможно да се изрази с думи. Винаги остават моралното противоречие, което те разкъсва вътрешно, и червеят на съмнението: "Помогнах ли на човека, когото обичам повече от себе си, или просто го убих?"
Кошмари винаги ще има. Но аз знам какво аз бих предпочела за себе си в такава ситуация, и дано не стане разбира се, но много ми се иска да вярвам, че поне някой от близките ми би имал сили да го направи.

Поздравления за темата.

В всички възможни контитуции и морални кодекси се споменава че наше основно право е "правото на живот".
Това не значи ли,че имаме право и,когато вече не е възможно да се живее нормално,да приключим този живот ?
Има го термина "насилствена смърт".А,ако някой е изпаднал в положение да иска да умре,но да не може да приключи живота си сам,тогава не е ли
"насилствен живот " ?
Разбира се,това е въпрос на личен избор.Не би могло да има норма по въпроса,всеки един случай е уникален.И темата е прекалено сложна за да се обоснове с пет реда,или с петдесет.Но...
...знам какво бих искал,ако,недай си боже, попадна в такава безпомощна ситуация,ако от жив и мислещ човек се превърна в вегетираща развалина.

kak bihre narekli evtanaziqta s nqkolko izre4eniq,za ili protiv ste

kak bihre narekli evtanaziqta s nqkolko izre4eniq,za ili protiv ste