Когато дойдеше неделята, винаги имах поне 100 неща да правя и със 100 приятели да се срещна. Бяха млади години. Живеех на бързи обороти. Тя ми казваше: “Поспри се малко, не препускай, отдели поне малко от неделната утрин за ден на размисъл, седни в “скришната стаичка” и поразмисли, нахрани обилно душата си и дай път на доброто в теб. Един ден ми разказа следната поучителна индианска приказка, която искам да я споделя с всички вас:

Старият Чероки, седнал край огъня разказал следната мъдра приказка на своя внук:

“Битка между вълци има вътре във всеки от нас- единият вълк е дяволът. Той е зъл, завистлив, злочест, скръбен, ненаситен, алчен, арогантен, безочлив, високомерен, малоценен, измамлив и лъжлив, горделив и надменен, изтъкващ себе си, и своето аз.

Другият е Добрият-спокоен, весел, дружелюбен, смирен, искрен, преветлив, обичащ, великодушен, благороден, търпелив, състрадателен, правдив и истинен.